Така внезапно  
Така внезапно вече си отиваме, 
но отърсваме се от всичките злини.
Безвъзвратно от светът се скриваме, 
а спомените някой ще брои.  
И след нас ще има слънчеви пътеки.
Ще изтичат бурно човешките реки.
А някой там, зад слънцето лазурно,
ще рони тихо своите сълзи.  
Така внезапно вече си отиваме, 
а стъпките ни вятъра брои.
С устни жадни пръстта ще изпиваме.
Но важното е, че тук сме били!